„Ние раждаме само за да ги загубим“: Ранени палестински майки скърбят за бебетата, убити в Газа
= " текст " data-component-name= " редакторска записка " class= " editor-note inline-placeholder " data-article-gutter= " true " > Бележка на редактора: Предупреждение: Тази история съдържа графични описания на нараняване
Раним Хиджази си спомня какъв брой крепко е държала едногодишния си наследник Азуз преди израелската въздушна офанзива. Дронът, който летеше над постройката им в Газа, ставаше все по-силен и тя имаше възприятието, че нещо неприятно ще се случи. „ Каквото и да се случи с мен, ще се случи и с него “, споделя тя за претекстовете си да го държи толкоз покрай бебешката си взрив.
Тя не помни момента на удара, само че споменът за следствията е запечатан в мозъка й. „ Не усещате самия удар, просто отваряте очи и сте под руините “, споделя тя.
Тя незабавно стартира да опипва в близост, търсейки Азуз, до момента в който свекърва й не изпищя. „ Тя го откри над корема ми. Тя го подвигна. Тялото му беше в ръцете й, а главата му падна върху корема ми “, спомня си тя.
От този миг на 24 октомври тя слага под въпрос волята си за живот. Първоначално тя помоли фамилията си да я остави да почине, само че те вместо това потеглиха да търсят помощ, с цел да я изровят от разрушената къща в Хан Юнис.
„ Кракът ми не се виждаше. Ръката ми висеше до тялото единствено на малко парче плът. Опитах се да го разкъсам, само че не можах, по тази причина го опрях на корема си “, споделя тя.
Докато стигна до болничното заведение, тя се смяташе за мъртва, споделя тя. Нейната осеммесечна бременност накара лекарите да претърсят още веднъж и те изродиха щерка й Мариам със секцио.
„ Когато тя пое първата си глътка въздух, аз се върнах към живота. Лекарите ми споделиха, че е знамение “, споделя тя.
Хиджази споделя историята си със слаб глас, до момента в който лежи в болнично легло в Доха, столицата на Катар. Лявата й ръка беше ампутирана и двата крайници претърпяха огромни вреди, изискващи костни присадки, с цел да бъдат възобновени.
